Ако не сме предатели, защо повече тачим Альоша, а не Левски
Днес още веднъж отдаваме респект на Иконата. Апостолът на свободата се е родил преди 181 години. После го предадохме на турците и те го обесиха " там покрай София “.
Рожденият му ден се отбелязва по-вяло и без фанфари, лятото е в разгара си, пече мощно, отпускарски сезон. Край паметника му в Пловдив се събраха малко граждани и повече служебни лица. А и постоянно сме били по-тържествени и някак по-сериозни когато честваме обесването му. Сякаш тогава си припомняме, че сме предали Левски и вършим всичко допустимо да измием този срамен факт. Тогава се опитваме и да си внушим, че не сме нация от предатели и не заслужаваме сходно клеймо. Правим го прекомерно нескопосано, само че въпреки всичко за няколко часа на 19 февруари вървим по стъпките на Левски – с речи, слова, салюти.
Но каквото и да приказваме в тези дни – 19 февруари и 18 юли, колкото и да се обясняваме в обич на Иконата, все остава някакво подозрение – какво направихме с Левски, за какво сме го създали, а и какво вършим през днешния ден.
Днес ли? Днес е значимо. А през днешния ден край Альоша има повече хора в сравнение с край Левски. На 9 май там се събира повече народ в сравнение с 18 юли и 19 февруари до Левски. Това сме създали. И въобще не се срамим. Альоша е завладял сърцата ни със своя шмайзер и сме му плебеи до гроб. Иначе за какво той е най-отгоре, а Левски е в подножеието на хълма. Това е нашият избор. Изключителна благодарност към окупатора, а Левски просто сме го предали. За какво да е от горната страна тогава? В любовта си нямаме никакъв позор!
Погрешно ли сме подредили полезностите, пред които се кланяме? Или пък това е естественият им ред – Альоша най-отгоре, Левски най-долу. Тогава да престанем да се укоряваме, че сме предали Левски, откакто гледаме в една посока с Альоша.
Дали в този момент е допустимо да създадем размяната – най-отгоре да е българската Икона, а най-долу да е съветската. Да им заменяем местата, толкоз ли е ужасно. Страшно е несъмнено – единствено да си го помислим и над Пловдив може да се появи Су-27. Това си мислим и когато клечим край Левски с букет в ръка – какви предатели сме, по дяволите!
Убеден съм, че доста хора са създали тази замяна в душите си, само че какво от това. Най -отгоре седи един боец с шмайзер, продължава да ни държи в плен и към него се веят флагове на някаква Донецка република. А най – долу е сгушена българската Икона. Кълнем се пред нея, че следваме заветите й, че я носим завеки в сърцето си, а подпираме шмайзера.
Жестоки предатели сме!
Рожденият му ден се отбелязва по-вяло и без фанфари, лятото е в разгара си, пече мощно, отпускарски сезон. Край паметника му в Пловдив се събраха малко граждани и повече служебни лица. А и постоянно сме били по-тържествени и някак по-сериозни когато честваме обесването му. Сякаш тогава си припомняме, че сме предали Левски и вършим всичко допустимо да измием този срамен факт. Тогава се опитваме и да си внушим, че не сме нация от предатели и не заслужаваме сходно клеймо. Правим го прекомерно нескопосано, само че въпреки всичко за няколко часа на 19 февруари вървим по стъпките на Левски – с речи, слова, салюти.
Но каквото и да приказваме в тези дни – 19 февруари и 18 юли, колкото и да се обясняваме в обич на Иконата, все остава някакво подозрение – какво направихме с Левски, за какво сме го създали, а и какво вършим през днешния ден.
Днес ли? Днес е значимо. А през днешния ден край Альоша има повече хора в сравнение с край Левски. На 9 май там се събира повече народ в сравнение с 18 юли и 19 февруари до Левски. Това сме създали. И въобще не се срамим. Альоша е завладял сърцата ни със своя шмайзер и сме му плебеи до гроб. Иначе за какво той е най-отгоре, а Левски е в подножеието на хълма. Това е нашият избор. Изключителна благодарност към окупатора, а Левски просто сме го предали. За какво да е от горната страна тогава? В любовта си нямаме никакъв позор!
Погрешно ли сме подредили полезностите, пред които се кланяме? Или пък това е естественият им ред – Альоша най-отгоре, Левски най-долу. Тогава да престанем да се укоряваме, че сме предали Левски, откакто гледаме в една посока с Альоша.
Дали в този момент е допустимо да създадем размяната – най-отгоре да е българската Икона, а най-долу да е съветската. Да им заменяем местата, толкоз ли е ужасно. Страшно е несъмнено – единствено да си го помислим и над Пловдив може да се появи Су-27. Това си мислим и когато клечим край Левски с букет в ръка – какви предатели сме, по дяволите!
Убеден съм, че доста хора са създали тази замяна в душите си, само че какво от това. Най -отгоре седи един боец с шмайзер, продължава да ни държи в плен и към него се веят флагове на някаква Донецка република. А най – долу е сгушена българската Икона. Кълнем се пред нея, че следваме заветите й, че я носим завеки в сърцето си, а подпираме шмайзера.
Жестоки предатели сме!
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ